Mira Radeva

Как да слезем към цивилизацията? Това е петия ден от приключението. Не беше трудно всъщност. "Има път към град Шипка" - уточниха от хотела на прохода. От там към Казанлък и влака за София. За пореден път ще направя реклама на чешкото приложение Mapy.cz. Имам го на телефона си. Безплатно е и върши работа и в България, и по света. Дава ми чувство за сигурност. Тръгваме към върха и скоро откриваме пътеката. Много приятна и почти изцяло през гората. Полянки, обсипани с червените рубинчета на горските ягодки, ни радват надолу. Съвсем скоро виждаме блестящите кубета на емблематичната църква Рождество Христово, построена в памет на Руско-турската освободителна война. Тя е костница на загиналите по хълмовете на прохода. Рамо до рамо са се били, руси, украинци и български опълченци. Заслужава си да се спрем за отдих на това великолепно място с прекрасен парк. Невероятната музика от 17-те камбани придаваше тържественост на края на нашето приключение. Със сигурност - една от най-красивите църкви у нас. С голяма надежда се отправяме към автобусната спирка. Само след минути пристига автобусът за Казанлък. И отново поредния удар под кръста. "А тук с кучето не може"! - категорично ме отрязва шофьорът. "Но защо? В София, а и навсякъде ни пускат. Детето е с разранени крака и не може вече да ходи" - удрям го на молби. Нищо не е в състояние да смегчи коравосърдечието на водача. Унили тръгваме по пътя. Особено Мартин. Почти се влачи. На всичкото отгоре е обяд и слънцето пече безмилостно. "Хайде, Марти! Не е дълго. Ще се справим". Чиста лъжа. Предстоят над 2 часа по жегата, а сенки въобще не се забелязват. "Трябва да съм реалист", казвам си. Ще търся такси. Озовавам се пред кметството. Там виждам две жени. "Да познавате някой, който извършва таксиметрови услуги?" Описвам накратко ситуацията. "Аз ще ви закарам!" категорично отвръща красива, руса жена. "Просто ме е срам от този човек. Това е домашно куче. Какво ще направи?" Веси Панайотова е името на непознатата жена, която оказва се е кмет на град Шипка. Огромни благодарности, скъпа Веси! Съвсем скоро сме в Казанлък! Прекрасна събота, скъпи приятели! ❤️❤️❤️❤️https://www.facebook.com/share/17xPXKCgei/, #шипка, #шипченскиманастир, #кметствошипка

На втория ден от нашето пътешествие с Мартин реших, че трябва да вървим по план. Тръгнахме малко късно към 10, защото баба Мира се успа. Нямаше драма. До заслон Ботев имахме не повече от 5-6 часа. Над хижа Равнец следва изкачване покрай рекичка, която радваше и Леа и Марти. По нататък след излизането от гората, се разкрива прелестна гледка към Южен Джандем и връх Ботев. Вървим към т. нар. Петолъчка, пресичайки обширни високопланински полета, предлагащи свежа трева за стада от коне и крави. Това е особено забавно за Марти, защото Леа с огромно удоволствие ги прогонва от пътя ни. Мартин по едно време започва леко да мрънка. "Кога ще го стигнем този заслон?" Тръгвайки на планината, винаги бъдете внимателни за размера на обувките. Помнете трябват ви един номер по-големи от обичайното, за да има въздух и да не се образуват пришки. Съвсем прилично към 15:30 сме на заслон Ботев. Преживяването остави и у двама ни смесени чувства. Държа да подчертая, че много пъти съм била на заслон Ботев и изключително уважавам хижаря Вальо. Удивително е, какво направи от една напълно изоставена и порутена постройка. Вальо е чудесен готвач и компаньон. Заслонът винаги е предлагал няколко вида супи, готвено и два, три домашно приготвени десерта. Закуските също не са традиционните пържени филии. Вальо често прави баница и чудесен солен кейк. Заслонът е изключително чист и предлага топъл душ. Но този път ни очакваха и разочарования. Първият шок беше искането да си оставим раниците извън трапезарията и спалното помещение. Трудно ми беше да разбера подобно изискване. Никъде по света, подчертавам ПО СВЕТА, не съм го срещала. Точно обратното, в Испания е прието да има заключващи се шкафчета или чекмеджета под леглата. На искрената ми изненада беше отговорено доста рязко - "Тук правилата определям Аз!" "Добре" - казах си. Явно Вальо нещо не е в настроение. Измихме си ръцете на вътрешната мивка, където нямаше кърпа, а нашите са отвън в раниците. Последва ново избухване. "Виж се, какви капки си направила!? Сега заради теб ще спра чешмата и другите хора ще страдат." "Вальо, какво ти става? Не те познавам такъв. Извинявам се. Нямаше кърпа." Млъквам и си поръчваме храна. Както винаги храната е много вкусна. Мартин беше във възторг от млякото с ориз - 2,50. Шкембето, тараторът и свинското със зеле също бяха чудесни. Заприказвам се със съседите на масата и настроението ми се връща. Много мили млади хора и един печен водач на моята възраст. Вальо и помощникът му ни приготвят пакет суха храна - щедри сандвичи с луканка и кашкавал, ябълка и вафла за следващия ден. Нощувката е 20 евро на човек, за детето е 10 евро. Цените, според мен, са коректни спрямо уникалното място на заслона. Все пак ми е трудно да преглътна тоалетната без вода и дупка в земята. Вальо е трудолюбив човек и очаквам да оправи това скоро. Както казах и по-рано подкрепям хижарите. Не е лесна работа да си хижар. Често съм си мислила, че бих отишла да помагам на подобно място през тежкия летен сезон. Не знам, дали ще имам тази сила. Прекрасен ден, скъпи приятели! ❤️❤️❤️❤️

И друг път съм ви разказвала за моят племенник Мартин. Той е типичното момченце, което скоро ще стане на 9 години. Обича да се забавлява и е хиперактивен. А това значи, че най-лесния начин да се отървеш от постоянния шум и напрежение, които създава, е да му бутнеш в ръцете един смартфон. Повечето родители у нас и точно така и правят. Трудно е да им обясниш, че това всъщност повишава вътрешното напрежение и агресията у децата. И вместо да реши, задълбочава проблема с хиперактивността. Всеки път когато водя Мартин в планината, той е изключително щастлив и иска и още и още. Не го вълнува нито студа, нито жегата, нито болката в краката, нито трудността от изкачването. Защото децата обичат да изпробват границите си. Те са любопитни и всичко ново предизвиква амбицията им. Мартин е герой на по-малко от 9 години. Заедно с мен и синът ми Мишо, когато също беше на 9 години, стана третият член на нашата фамилия, който е изкачил връх Ботев. Трябва да откъснем децата от социалните мрежи и застоялия живот пред екраните. Забрани със сигурност ще има, а вие какво правите за вашите деца и внуци това лято? Заведохте ли ги някъде? Какво ново научиха? Ново предизвикателство? Нова граница? Нова емоция? ❤️❤️❤️❤️ Прекрасно лято, скъпи приятели!